РЕЗЕРВОАРИ С ДВОЕН КОРПУС
Това
конструктивно решение обикновено се прилага
при стеснени условия или при повишени изисквания за екологична
безопасност на
съоръжението.
Предимствата
на резервоарите с двоен
корпус са следните :
- заеманата от
резервоара и предпазния събирателен басейн площ се намалява;
- намалява се площта, която трябва да
се гаси по време на пожар, което води до понижаване на необходимата мощност на пожарогасителните инсталации ;
- в случай на авария и разливане на продукт се гарантира
липсата на проникване на продукт в почвата.
Недостатъци:
- повишаване на цената на
съоръжението;
- необходимост от изграждане на
допълнителен фундамент или разширяване на съществуващия, върху който ще
стъпи
стоманеният котлован;
- затруднено е осигуряването на
водоплътност при преминаване на анкерните болтове на резервоара през
дъното
между основния корпус на резервоара и външната предпазна чаша.
Резервоари
с двоен корпус
Конструктивни
особености на
резервоарите с двоен корпус:
- между двата корпуса се оставя
приблизително 1,8 – 2,5 m
разстояние за свободно движение на обслужващия персонал, като
минималното
разстояние е 1,5 m;
- височината на втория корпус трябва
да бъде не по-малка от 80 % от височината на корпуса на основния
резервоар;
- в пространството, ограничено от
външния корпус, трябва да има възможност да се събере целият съхраняван
в
резервоара продукт, като максималното ниво на запълване трябва да бъде
на не
по-вече от 1,0 m от
горен ръб на
втория корпус;
- на всички преминаващи тръбопроводи
е необходимо да се поставят компенсатори, чрез които да се неутрализира
влиянието от преместването на корпуса под товар;
- обикновено защитният резервоар се
проектира и изгражда като отворен отгоре съд. Пространството между
двата
корпуса е открито за атмосферното влияние. Необходимо е междинното дъно
да се
изгражда с наклон към новопоставената дренираща система, която отвежда
попадналите вътре атмосферни води.
Възможно
е поставяне на защитна
козирка над междинното пространство. Тогава трябва да се осигури
надеждната му
вентилация чрез поставяне на дихатели или чрез неплътното опиране на
козирката
към защитния корпус.
- корпусите на основния резервоар и
стоманеният котлован стъпват върху собствена окрайка, които се
изчисляват
съгласно нормативните документи. Препоръчително е дъното на резервоара
да се
изпълнява като двойно, с действаща вакуум система.
Съгласно германския стандарт DIN 4119, минималните дебелини
на защитния стоманенен корпус са следните:
№ |
Диаметър
D на резервоара,
m
|
Минимална
дебелина tmin
, mm
|
1
|
D ≤ 15 |
5
|
2
|
15 < D ≤ 30 |
6
|
3
|
30 < D ≤ 45 |
7
|
4
|
45 < D ≤ 60 |
8
|
5
|
60 < D ≤ 75 |
9
|
6
|
75 < D ≤ 90 |
10
|
7
|
90 < D ≤ 105 |
11 |
Изчисляване
на стоманения предпазен корпус за натоварване от:
- натоварване от продукт
Отвореният отгоре защитен стоманен
котлован е натоварен само от съхраняваната в него течност, т. е. в
оразмерителните формули за определяне на ts
не участва
свръхналягането.
Формулата за определяне на необходимата дебелина на корпуса ще придобие
вида:
където:
D е
номиналният диаметър на резервоара, m;
Н – височината от максималното ниво
на запълване до долния ръб на оразмерявания
пояс, m;
G –
изчислителното специфично тегло на
съхранявания продукт, t/m3;
Ry – изчислителната
стойност на границата на
провлачане на материала, МРа;
γс
– коефицент на условие на работа на стоманеният
котлован при динамично натоварване от разливащият се вътре продукт.
Единствената неизвестна в горната
формула е
коефициентът за условие на работа γс . За коректното му определяне е необходимо да се отчетат следните фактори:
а) при
разкъсване на корпуса на резервоара,
съхранявания в него продукт нахлува бурно в котлована. В резултат, натоварването от
течността
върху котлована има хидростатична и хидродинамична компонента, чиято големина
зависи от
начина на разрушаване на вътрешния корпус;
б) натоварването върху предпазният котлован (ако
изобщо се стигне до такова товарно състояние) е много кратковременно,
поради
което за γс може да
се приемат по-високи стойности;
в) при запалване на разлелият се вътре
нефтопродукт, стоманеният котлован е натоварен и топлинно.
В разглежданите от автора германски проекти, коефицент на условие на работа γс на предпазния
котлован е завишен с 25% в сравнение с γс на основния
резервоар.
-
натоварване от вятър

Ветрово
натоварване върху резервоар със стоманен котлован
От горната фигура се вижда, че
допълнителното поставяне на стоманен котлован намалява ветровото
натоварване върху
резервоара. Това е благоприятно за изтънелият от корозията корпус.
-
натоварване от земетръс
Пространството между стоманеният
котлован и резервоара се запълва само в авариен случай и натоварването
е много
кратковременно. Много е малка вероятността за едновременно натоварване
на предпазната чаша от разлял се продукт и земетръс. От друга страна,
предпазната чаша трябва да бъде
достатъчно
надеждна, за да поеме сеизмичното въздействие, когато е запълнен с
течност.
Оразмеряването
за сеизмично
въздействие следва да се извършва при следните две основни състояния:
1. Резервоарът е максимално запълнен
с течност, а котлованът е празен.
2. Както в резервоара, така и в
котлована има течност и тя се намира в хидростатично равновесие.
Особеното в изчисляването на
котлована на земетръс е наличието на разположен вътре резервоар. Той
поема
всички образували се и разпространяващи се в него на сеизмични вълни в
продукта
, които биха натоварвали хидродинамично предпазната чаша.
Разстоянието между двата корпуса е
твърде малко и образувалите се вълни, натоварващи котлована са ниски.
Тяхното
въздействие би могло да се пренебрегне.
|