Cylindrical steel tanks


СТОМАНЕНИ НАДЗЕМНИ ЦИЛИНДРИЧНИ РЕЗЕРВОАРИ

 

Видове резервоари

Закоравяване на мембраната на еднопалубни плаващи покриви

Монтаж на резервоари

Повреди по резервоарите

Обследване на резервоарите

Реализирани проекти на резервоари

Характерни чертежи на резервоари

Публикации

За автора на страницата



Начало


ОБСЛЕДВАНЕ НА СТОМАНЕНИ ВЕРТИКАЛНИ РЕЗЕРВОАРИ


Вертикалните цилиндрични стоманени резервоари за съхраняване на нефт и нефтопродукти спадат към опасните съоръжения. По време на продължителната им експлоатация протичат процеси, които намаляват тяхната сигурност и повишават риска от аварии. Такива процеси са например слягането на фундамента, корозия по метала, умора на материала, прекомерно отклонение на конструкцията от проектната форма.
Авариите по резервоарите са свързани с големи материални загуби (цената на съхранявания продукт многократно надвишава стойността на самото съоръжение), екологично замърсяване, опасност от пожар и човешки жертви.
За да се намали риска от частично или пълно разрушение на резервоара с всички произтичащи от това проблеми, е необходимо да се извършва периодично инспектиране и диагностика на съоръженията. Това включва комплекс от мероприятия, свързани с обследване състоянието на резервоарите,
 оценка пригодността на различните елементи за по–нататъшна експлоатация, определяне на зони, възли, съединения или елементи от конструкцията, изискващи ремонт или подмяна, определяне на безопасния за експлоатация режим, оценка на остатъчния ресурс.

Сред специалистите, занимаващи се с обследване на стоманени надземни цилиндрични резервоари се е наложило мнението, че в процеса на експлоатация трябва регулярно да се провеждат следните видове обследване :

а) външно обследване – може да се извършва от персонала, който експлоатира съоръжението и е съответно обучен за целта. То включва оглед на външната повърхност на резервоара за откриване на:
- течове от корпуса и / или дъното;
- различни повреди или големи деформации в корпуса;
- признаци за слягане на фундамента;
- повреди в топлоизолацията.

Резултатите от наблюдението се оформят като доклад и се нанасят в специален дневник на резервоара.
Интервалът между външните обследвания трябва да отговаря на конкретните условия на дадения обект, но не трябва да надвишава 1 месец.

 б) частично обследване – извършва се от квалифицирани лица (инспектори). Не е задължително резервоарите да се извеждат от експлоатация. Обследването включва:
- запознаване с проектно – техническата документация;
- визуален контрол на конструкцията на резервоара и заваръчните съединения;
- определяне на вида и степента на корозионните повреди по достъпните повърхности от корпуса, опорния възел и покрива на резервоара;
- измерване на реалната дебелина на елементите от покрива и корпуса;
- измерване на отклоненията в геометрическата форма на корпуса;
- проверка на състоянието на фундамента;
- измерване на слягането на фундамента.

Откритите дефекти и повреди се нанасят в скица, която се прилага към документацията на резервоара.
След обработката на събраната информация за състоянието на резервоара, трябва да се направят проверовъчни изчисления на неговата конструкция, включително определяне на остатъчния ресурс за безопасна експлоатация. Реалното състояние на резервоара се анализира и се разработват предписания за по–нататъшна експлоатация, ремонт или извеждане от експлоатация.
Интервалът между две обследвания не трябва да надхвърля по-малката стойност от 5 години или една четвърт от оставащия “корозионен живот” на корпуса.

 в) пълно обследване – извършва се от квалифицирани лица (инспектори) с цел цялостна оценка на техническото състояние на резервоарите.  При този вид обследване резервоарите трябва да бъдат изведени от експлоатация. Съдовете се изпразват, зачистват и дегазират до достигане на санитарните норми за работа на хора. Предвижда се изпълнение на следните видове работи :
- запознаване с експлоатационната, технологичната и проектната документация на резервоара;
- обследване на повърхността вън и вътре на всички конструктивни елементи;
- измерване на реалната дебелина на всички конструктивни елементи на резервоара;
- измерване на геометрическите характеристики на всички конструктивни елементи от резервоара, имащи параметри, излизащи извън допустимите граници;
- проверка на състоянието на фундамента;
- определяне на вида и стойностите на слягането;

- проверовъчни изчисления за определяне на носимоспособността на конструкцията на резервоара, включително на устойчивостта на корпуса и проверка за сеизмично въздействие ;
- определяне на остатъчния ресурс на резервоара и определяне на вида и срока за провеждане на поредното обследване.

 Интервалът между две пълни обследвания на резервоара трябва да се определя от скоростта на корозия, измерена по време на предишните обследвания или предсказана на база опит експлоатация на подобни резервоари и оценка на минималната дебелина на дъното на резервоара. Препоръчва се действителните интервали между две обследвания да осигуряват минимална дебелина на дъното при следващото обследване не по-малко от:
- 2 mm при липса на система за откриване на течове по дъното;
- 1,3 mm при наличие на такава система.

Максималният срок между две пълни обследвания не трябва да надхвърля:
- когато скоростта на корозия  в резервоара не е известна – 10 години;
- при известна скорост на корозия – 20 години.

 По резултатите от обследването се съставя технически отчет и заключение, което се явява неотменна част от документацията на резервоара. На база на това заключение се предприемат работи по ремонт и реконструкция на резервоарите, с цел повишаване на тяхната безопасност и удължаване на срока за експлоатация.
При особено тежки или непоправими повреди, когато резервоарът е изчерпал своя ресурс на експлоатация, той трябва да се изведе от експлоатация.