Cylindrical steel tanks


СТОМАНЕНИ НАДЗЕМНИ ЦИЛИНДРИЧНИ РЕЗЕРВОАРИ
 

Видове резервоари

Закоравяване на мембраната на еднопалубни плаващи покриви

Монтаж на резервоари

Повреди по резервоарите

Обследване на резервоарите

Реализирани проекти на резервоари

Характерни чертежи на резервоари

Публикации

За автора на страницата



Начало


ВЪВЕДЕНИЕ

Резервоарите са съдове, предназначени за приемане, съхранение, разходване, технологична преработка и транспортиране на различни течни и полутечни продукти, независимо от формата, материала, разположението и конструкцията им. Условията на тяхната експлоатация са твърде разнообразни. Те могат да бъдат вертикални и хоризонтални, надземни, полуподземни и подземни, да поемат статични и динамични натоварвания, да работят при вакуум и свръхналягане, при ветрови, сеизмични и температурни въздействия.
Най-голям дял от тази голяма група инженерни съоръжения с широко приложение в почти всички отрасли на икономиката, са именно стоманените вертикални цилиндрични резервоари (СВР), представляващи пространствени листови конструкции с цилиндрична форма.

Tanks with floating roof
Общ вид на надземни стоманени цилиндрични резервоари

В България стоманените резервоари навлизат масово през 60-те години на 20-и век, като  въвеждането им е провокирано от необходимостта. Така паралелно се е наложила и развила тенденция за непрекъснат растеж на сумарната складова резервоарна вместимост. Дешифровката на тази тенденция води до две взаимосвързани насоки: общо увеличено изграждане на резервоарите годишно и нарастване на единичния обем V1.

Проследявайки хронологически хода и развитието на резервоаростроенето у нас, могат да бъдат дефинирани три основни периода, а именно:     

(I) Зараждане – сравнително малки по обем резервоари (V1 ≤ 2000 m3), по чужди проекти и заготовки. Обхваща периода 1900 – 1950 г. Типичен представител: стоманен нитован резервоар по немски проект и доставка с обем V1 = 1000 m3, изграден към Пристанище Бургас през 1917 г.    

(II) Установяване – обхваща периода след 1950 г., като условно може да бъде ограничен до 1980 г. Изградени са значителни единични обеми (V1 = 5000 ÷ 50000 m3), по наши типови и индивидуални проекти: на КИПП “Хранпроект” (за светли нефтопродукти с V1 ≤ 5000 m3) от 1967 г., на НИППИЕС “Енергопроект” (за мазут с V1≤ 10000 m3) от 1970 г. Проектите на СВР през този период бележат усъвършенстване на теоретичните методи, оптимизация и автоматизация. Изграждането на резервоарите e било до голяма степен индустриализирано посредством въвеждането на стендовете за рулонни заготовки към НХК – Бургас и по-късно – в ЗЛМК – Септември.  . Типични представители на периода са стоманените резервоари към НХК – Бургас, НХК – Плевен (сега “Плама”), ТЕЦ “София”, ТЕЦ “Тр. Костов”, ТЕЦ “Пловдив”, ОЦ “Земляне”, ОЦ “Люлин” и различни ПБ в страната (Ст. Загора, Бургас, Сливен, Илиянци и др.) с обеми до 10000 m3 – рулонни и от 15000 m3 до 50000 m3 – полистови.

(III) Техническо обследване, ремонт и реконструкции – екстремните стойности на двете тенденции в резервоаростроенето у нас (МАХ VΣ и МАХ V1) са били достигнати в периода 1970 – 1975 г. От друга страна срокът на служба на един стоманен резервоар се приема В = 25 г. Явно вече сме навлезли в период, когато нормалният експлоатационен срок на болшинството СВР изтича или даже вече е изтекъл. Следователно, очертава се период на интензивно и отговорно техническо обследване, ремонт и реконструкция на стоманените резервоари у нас.