Мембраната на еднопалубните плаващи покриви допълнително се закоравява, за да се гарантира, че тя ще бъде непрекъснато в проектно положение, без прекомерни деформации от следните въздействия:    
а) пориви на вятъра - при резервоари с големи диаметри, при обтичане на плоската повърхност на мембраната от вятъра, в нея се образуват вълни, които могат да доведат до разрушение на заваръчните шевове от циклична умора;
б) парно налягане на съхранявания продукт - с нарастване на температурата на продукта, налягането на парите под покрива се увеличава и може да превиши собственото тегло на мембраната. В резултат, тя се издува като балон, което възпрепятства свободното оттичане на водата. При понижаване на температурата на продукта, респективно на парното налягане, този балон изчезва.
в) недобър монтаж - по време на монтажа на покрива мембраната между периферните понтони не се изпъва достатъчно, което затруднява оттичането на водата към водослива. В резултат, има задържане на вода, което води до ускорена корозия.
В България, голяма част от плаващите покриви са с мембрана, която е изпълнена от рулони. След разгъването им, рулоните така и не успяват да се изпънат.

Допълнителното укрепване на мембраната се прилага при външни плаващи покриви, където условията на експлоатация са много по-неблагоприятни, в сравнение с понтоните (вътрешни плаващи покриви).
Укрепване е необходимо при:
- повишен диаметър на покрива (D > 40 m );
- съхраняваният продукт е силно летлив;
- продуктът се съхранява при повишена температура;
- натоварването от сняг е много голямо
- ветровото натоварване е с големи стойности.

 Укрепването на единичната мембрана може да се извърши основно по два начина:
    а) чрез поставяне на допълнителни ребра върху мембраната
    б) чрез поставяне на допълнителни понтони